ОБОСНОВКА НА ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕЙНОСТТА НА ПСИХОЛОЗИТЕ

Какво цели законът?

 Да гарантира високо качество на дейността на психолозите в процеса на обществената им практика с хора – да пази обществения интерес, като конституира орган за изработване и утвърждаване на високи професионални стандарти – „Секции”;

  1. Да предотврати случаите на изпълнение на психологически дейности от хора с непсихологическа квалификация;
  2. Да въведе подходящи диференцирани стандарти за добро изпълнение, съобразени с спецификата на изпълняваната психологическа дейност;
  3. Да интерпретира, да адаптира и допълни някои административно спуснати законови положения към изискванията на реалната психологическа практика в конкретна област (например несъответствието в подготовката на бакалаври и магистри–без бакалавърска степен и пр.);
  4. Да бъде в помощ и партниращ коректив при изготвянето на задължителни държавни и ведомствени документи за работата на отделни психологически сектори.

 Защо законът за дейността на психолозите и законът за професионалната организация са в един документ?

След правна консултация се оказа, че закон за дейност изисква субект, който да го прилага, поради което беше разработена частта за структурата и функциите на съсловната организация.

По всеобща преценка на членовете на Дружеството академично-образователните степени по психология са неравностойни – бакалавър, магистър-без бакалавърска степен, едновременно бакалавър и магистър по психология и пр., което се оказва сериозна пречка за изпълнение на някои психологически дейности:

Проблемът с формалните права, които дава законът за Висшето образование на различните образователни степени и тяхната практическа неравностойност, ще се решава от стандартите за всяка специалност, постановени от Секционните комисии и приети от Общото събрание. (Отличен пример за това, как съсловната организация може да подпомогне формално всеобщия закон, но несъобразен с ограничената квалификация на получилите съответната образователна степен лица, да работи в специфичната среда на психологическата практика.)

Това налага допълваща регламентация, която ще се изработва по Секции, и която ще се прилага при наемането на психолози за работа в съответното направление. И то трябва да е известно на общността у нас – тази публичност трябва да предхожда избора на образование.

На какъв принцип в чл. 11 се основава така предложеното обединяване на психологични специалности в Секции? Считаме, че може да бъде по-добре прецизирано.

Критерият, по който са обединени отделните специалности, е да допускат едни и същи стандарти за изпълнение. Например стандартите информираност, доброволност и др. в Секция „Клинична, здравна и консултативна психология” са задължителни, но в Секция „Криминална и юридическа психология” са неприложими.

Освен това целта е била и да се сведе броя на Секциите до минимум, за да се улесни регистрацията.

От друга страна, за да се запази автентичността на всеки професионалист, в неговия регистрационен номер ще бъде отразена специфичната му психологическа квалификация – транспортен, организационен, спортен, военен, детски и т. н. психолог.

Предложеното групиране може да бъде прецизирана и по-друг начин. Ще бъде финализирано след окончателното приключване на обсъжданията.

Проектозаконът регулира  ли психологичните дейности в сферата на частните практики?

В този си вид – със задължителното вписване в Регистъра и Секционната регулация на стандартите на дейността във всяка психологическа област, ще се регулира дейността в сферата на частната практика по отношение на квалификация, отговорност, защита интересите и на клиентите, и на психолозите.

Тъй като в определени институции, свързани със сигурността, не е уместно личните данни на правоспособните психолози да бъдат публично оповестявани, как те ще бъдат вписани в Регистъра:

Законът не изключва възможността да има непублична част на Регистъра, в която да не се съобщава спецификата на дейността на съответното лице.

Много хора, имащи академично-образователна степен по психология към съответния момент не работят или никога не са работили по специалността си. Какво предвижда законът за тях?

„Член 24. Регистър на психолозите.

ал. 4. Вписване в Регистъра:

3) Регистрацията е валидна 5 години от датата на вписването, след което психологът кандидатства за пререгистрация. Секционната комисия преценява дали кандидатът за пререгистрация съответства на критериите за психологическа практика и продължаващо професионално развитие на Дружеството и предлага на Управителния съвет пререгистрация на психолога.”

Предвидени ли са правни механизми при отказ от членство в Дружеството и въпреки това упражняване на психологическа дейност.

Такива санкции са предвидени в:

„Член 28. Нарушения и санкции

ал. 6. Лице, упражняващо психологическа дейност, без да е вписано в Регистъра, подлежи на наказателна отговорност по Наказателния закон.”