ПОВЕРИТЕЛНОСТТА И ПСИХОЛОГА

0f07f49d6492887bca4cca140e84de7bq

ТЕМА ЗА ОТКРИТА ДИСКУСИЯ:

ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТТА В ПРАКТИКАТА НА ПСИХОЛОГА
Запазването на поверителността е професионален, правен и етичен дълг на психолозите да не разкриват информация за клиентите си на неоторизирани (трети) физически и юридически лица.

Професионално, правно и морално – психолозите във всички области на професионалната си практика и навсякъде по света, – са обвързани както с изискванията на професионалните стандарти, регулациите, уставите и регламентите на професионалните си асоциации и органите, регулиращи професията им, така и с кодексите за професионална етика и професионално поведение да не разкриват информация за клиентите си на неоторизирани лица. От правна и морална гледна точка, клиентите имат неотменимото право да се предотвратява разкриването на информация, споделена от тях във взаимодействията им с психолозите, без тяхното изрично съгласие.

В изследователската, диагностичната, консултативната и терапевтична практика на психолозите, обичайно се говори за съществуването на два основни вида поверителност  – съдържателна поверителност и контактна поверителност.

Съдържателната поверителност изисква същността или съдържанието на споделеното от клиента или установеното с професионални методи за него да не се разкрива от психолога и да се запазва в тайна от страна на професионалиста. Оповестяване на поверителна информация за клиента, на лица, без право на тази информация, се определя като съдържателно нарушаване на професионалната тайна. Този вид нарушения на поверителността в работата на психолозите може да доведе до търсене на гражданска и професионална отговорност от тях и организациите, в които работят, и до отнемане или ограничаване на професионалната им правоспособност от организациите, към които съсловно принадлежат.

Поверителността на контакта с психолога изисква професионалистите да не разкриват факта, че клиентът се вижда с тях като специалисти в областта на психологията. Оповестяването пред трета неоторизирана страна, че клиентът се среща или взаимодейства от разстояние (например, по телефона или чрез интернет) с професионален психолог се определя като нарушение на контактната поверителност. Въпреки, че самите психолози често полагат сериозни усилия да се избегне разкриване на самоличността на клиентите им, законите и институциите у нас – а и в повечето страни от ЕС като цяло, – не се отнасят с необходимото разбиране и яснота по въпросите, касаещи защитата на поверителността на контактите с психолозите….

Прочете пълния текст в Блога на ДПБ и коментирайте.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s